(08.6.2011: Тази публикация отново е разчистването на стари чернови. Първоначалният тласък дойде от две извършени от мен странни трансакции преди време, а след това – от пускането на MasterCard PayPass на българския пазар.)
Живея в XXI в. с пълна сила – разхождам се мобилни и смарт телефони, компютър, Интернет, електронен подпис, кредитни и дебитни карти, клубни карти и такива за намаления, (живот и здраве скоро и) лична карта с биометрични данни… въобще окичен с множество от миниатюрни компютърчета осигуряващи комфорта и превъплъщение на екзотиките от края на миналия век и научната фантастика на началото му. Тези джаджи днес ми спестиха усилия, които иначе можеха да костват работния ми ден – намирането, резервирането и заплащането на билет за автобус и престой в хотел.
И всичко изглеждаше прекрасно и синьо (не, не розово!) до момента, в който не си дадох сметка как станаха тези разплащания и колко сигурни са сигурните кредитни карти… За съжаление от кредитния център на моята банка не можаха да дадат задоволителен отговор на въпросите ми и ме препратиха към отдела по управление на риска. Проблемът всъщност е основно в самите кредитни институции и плашещия компромис, който те правят със сигурността в името на удобството. Вината на моята и на всички други банки е там, че предлагат на клиентите си високо рисков продукт. Следващите редове са за тези, които не вярват в този риск; другите, които искат да го минимизират; и третите – които просто искат да видят своите мисли в писмен вид.
Read more »
